Кой не познава тази наша жаба! От ранна пролет до късна есен тя се среща почти навсякъде в България, най – вече там, където има блата, езера или други водоеми със стояща вода. Както и останалите наши жаби, това без опашато земноводно има плоска глава с изпъкнали очи и късо тяло. Предните крака на голямата водна жаба са много по – къси от задните. Между пръстите на последните са опънати плавателни ципи. Окраската на голямата водна жаба варира в доста широки граници. Гръбната страна на това земноводно може да бъде от зелено до кафяво оцветена, като често е изпъстрена с тъмни петна.
Търсете в зоомагазините
Голямата водна жаба се храни най – вече с различни сухоземни и водни безгръбначни животни, главно със сухоземни животни.
Женските големи водни жаби снасят яйцата си напролет във водоемите. След известно време от тях се развиват ларви, наречени попови лъжички. След като обвивките на яйцата се пукнат, излюпените попови лъжички на първо време остават в местата, където са се появили на “бял свят”, но после се разпръсват из целия водоем.
Наесен, когато времето се застуди, големите водни жаби стават все по – малко активни, накрая престават да приемат храна и се заравят в тинята по дъното на някои водоем, където презимуват. Напролет, когато времето се затопли, те излизат от вцепененото си състояние и отново започват да плуват из водата и да излизат на бреговете на водоемите, в които са презимували.
ГОЛЯМА ВОДНА ЖАБА
Голямата водна жаба се среща в блатата, реките и язовирите – до 1 200 м н.в. Външно устройство. Тялото на жабата е скъсено, сплеснато гръбнокоремно. Движи се с крайници, които завършват с пръсти. Задните и крайници са значително по-дълги от предните. За това по сушата се движи чрез подскачане. Между пръстите на задните си крака има плавателна ципа, която играе голяма роля при плуване във водата. Главата и е свързана с тялото без шия. Главата и има над устата и се намират два носни отвора. Те водят в канали, които се отварят в устната празнина. През носните отвори жабата поема въздух. Очите имат мигателен клепач. Зад тях се забелязват по една кръгла ципица – тъпанчевите мембрани на ушите. Мъжките жаби в ъглите на устата си имат по едно мехурче (резонатор), което се издува при крякане.
Жабата е покрита с гола и плъзгава кожа.
Двигателна система. Гръбначният стълб на жабата е съставен от 9 прешлена. Първият е съчленен подвижно с главата. Жабата няма ребра. Костите на крайниците и са съставени от подвижно съчленени кости. Това им позволява да се сгъват. Те се залавят за гръбначния стълб чрез поясчета – предно и задно.
Във връзка с движението на жабата чрез подскачане мускулите и са групирани главно в задните крайници.
Храносмилателна система Жабата има храносмилателна система, сходна с тази на рибите. Освен дванадесетопръстно черво има развити още тънко и право черво. Правото черво накрая се разширява и образува празнина – клоака. В нея се отварят още пикочните канали на бъбреците и каналите на половите жлези.
Дихателна система Животът на сушата е оказал силно влияние върху развитието на белия дроб на жабата. Той представлява две малки торбички, осеяни с кръвоносни капиляри. В тях се извърша обмяна на газовете. Въздухът се поема през носните отвори, преминава през устата и навлиза в белия дроб. Кожата на жабата е снабдена с кръвоносни капиляри и има по-голямо значение за дишането отколкото белия дроб. Жлезите в кожата я поддържат винаги влажна, което осигурява обмяната на газовете.
Жаба с отделен бял дроб може да живее но без кожно дишане бързо умира. Кръвоносна система Жабата има по-сложно устроена кръвоносна система в сравнение с тази на шарана.
Сърцето на жабата е съставено от две предсърдия (ляво и дясно) и една камера. Не окислената кръв от цялото тяло се събира от вените и постъпва в дясното предсърдие. От там тя преминава в камерата. При свиване на камерата кръвта се изтласква по артерии в белия дроб и кожата, където се освобождава от въглеродния двуокис и поема кислород. Окислената кръв от белия дроб се връща в лявото предсърдие на сърцето. От там тя постъпва в камерата и по други артерии се отнася до всички части на тялото. Така при жабата се обособяват два кръга на кръвообращението – малък – движението на кръвта от сърцето до белия дроб и обратно, и голям – движението а кръвта от сърцето до различните части на тялото и обратно. Двата кръга на кръвообращението се появяват за пръв път при земноводните и съществуват у всички останали гръбначни животни.
Поради гъбестата структура на камерата не окислената и окислената кръв в нея се смесват. По тялото тече смесена кръв. Движението на кръвта е бавно. Това обуславя непостоянната температура на тялото на жабата.
Отделителна система Каналите на бъбреците на жабата се отварят в клоаката. От стените и се образува
пикочен мехур. В него се събира урината.
Нервна система Животът на жабата във водата и на сушата е предизвиквал усложнение и в сетивните органи и в централната нервна система. Предният мозък е по-добре развит от предния мозък на рибите.
Слуховият орган е също по-сложно устроен от слуховият орган на рибите. Звуковите трептения се предават от тъпанчевата мембрана чрез една костица до вътрешното ухо. Тази костица се появява за първи път при земноводните. Тя представлява средно ухо. Очите са приспособени да виждат във въздушна среда.
Размножаване и развитие Оплождането на жабата става във водата. То е външно. От оплодените яйца се
излюпват ларви – попови лъжички. Те приличат на рибки – имат опашна перка и дишат с външни хриле. След известно време ларвите се превръщат (метаморфозират) в малки жабки.
Храна за костенурки, жаби, саламандри и други земноводни и влечуги. Тези замразени и в последствие изсушени чрез вакуум червеи съдържат всички хранителни стойности на живите червеи но са много по устойчиви.Високото амино киселинно съдържание осигурява здрав растеж на скелета и предотвратява проблеми с възпроизвеждането.Тази храна може да се комбинира и с други продукти за влечуги и земноводни на Beaphar.
